Медиацията е ново явление в нашия социален живот, макар всъщност да представлява отдавнашно средство за преобразуване на конфликта в мирно и осмислено решение, постигнато от спорещите страни. Думата означава посредничество.
Медиацията в широк смисъл /извън тясноправното определение/ е познавателен процес, който включва осъзнаване и съгласуване на взаимно зависими и противопоставени условия и желания на двете страни; този процес е близък до понятия като „разбиране” и „обяснение” на мотивите на другата страна. Хегел нарича този мисловен процес „диалектическо единство”.
Медиаторите използуват подходящи техники и умения, за да отключат и подобрят диалога между спорещите, като целта е да се помогне на страните да постигнат споразумение.
Бихме могли да определим медиацията като процес, подпомаган от трета, независима страна, която предлага на страните свободата да изберат приемливо за тях решение.
Вероятно винаги е имало медиатори по природа, хора които притежават специални личностни качества, така че да породят у спорещите мотив и желание за споразумение. В някои култури тези хора са били считани за свещенни и често такива са били мъдреците или водачите. В римското право лицата, натоварени с такива функции, са наричани медиуми, филантропи или съветници.
Нашето общество, основано на йерархична структура и противопоставяне, ценящо аргументите на твърдостта и силата, бавно възприема идеята, че споразумение, постигнато чрез взаимно разбиране и отстъпки е по-добро от съдебно решение. Напротив, в общественото съзнание дълбоко е залегнало разбирането, че има само едно правилно решение и то трябва да бъде наложено със силата на държавната принуда, каквато именно се материализира в един съдебен процес и съдебното решение.
Но времената се променят.
Все повече осъзнаваме като ценност добрите отношения с търговските си партньори, със съседи, членове на семейството и с хората изобщо. Обществото ни се отваря към идеите за стойността на партньорството независимо и след преодоляване на конфликтните моменти.
Израз на тази възможност да запазим хуманността и партньорските си отношения е и медиацията.
Под влияние на англосаксонското и европейско право през 2004 година у нас беше приет Закон за медиацията. Законът дава определение на медиацията в правен /тесен/ смисъл; принципите, на които се осъществява процесът, правното положението на медиатора; как се провежда процедурата по медиация и как се оформя споразумението.
Според законовото определение медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.
Чрез медиация могат да се решават спорове между физически и юридически лица, произтичащи от граждански, търговски, трудови и административни спорове, като изброяването не е изчерпателно. Дори Наказателно-процесуалният кодекс предвижда медиация в някои случаи.
Процесът по медиация се провежда по волята на страните /принцип на доброволността/, пред неутрален и безпристрастен посредник – медиатор и при пълна поверителност на фактите и обстоятелствата, разисквани в хода на процедурата. Медиаторите са специално обучени и сертифицирани лица, които са придобили правото да посредничат за разрешаване на спорове чрез специфични техники. Успешната медиация завършва със споразумение, формата и съдържанието на което се определя от страните.
Тази година към Софийски районен съд започна работа център по медиация в рамките на Програма Спогодби. Центърът се намира в сградата на бившия държавен нотариат на бул. Патриарх Евтимий” № 2.
В хода на подготовката на Програма Спогодби 12 съдии от Софийски районен съд са били обучени от специалисти от Харвардския юридически факултет, а още 10 съдии и двама съдебни служители са обучени от български медиатори. Програмата предлага изцяло безвъздмездна възможност за страните да разрешат доброволно спора си по дела, образувани в Софийски районен съд. В програмата участват 45 медиатори-доброволци и обучени съдии.
На въпроса защо да предпочетем медиациата пред съдебното решение, отговорите се съдържат в закона: медиацията е по-евтин и по-бърз начин за решаване на спорове; дава свобода на страните сами да намерят истинския си интерес и да определят приоритетите си; възстановява и запазва добрите отношения между спорещите; облекчава съдебната система; възпитава култура на търпимост и толерантност; учи на уважение към интересите на другата страна.
Или, ако се върнем към заглавието на това кратко изложение, медиацията ни предоставя възможността да останем партньори и след като спорните въпроси са решени. Защото отношенията, основани на дългосрочни ценности като взаимно зачитане и разбиране, са извор на добри и плодотворни решения дълго след като споровете са забравени.
Адвокат Виолета Манолова
Публикувано в категория: Обща от Violeta
Няма коментари »